сряда, 31 октомври 2018 г.

ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА!

Само да попитам,докато се обсъжда,този дето е изперкал и убил детето си,замислял ли се е някой, какво се случва в охранителните фирми в България? Как се работи там? Има ли изобщо някой който да следи за психическото състояние ,на работещите служители? Защо в конкретната фирма никой не е разбрал, че лицето има проблеми? А тази фирма още ли е с лиценз, при това състояние на служителите? Пратена ли е от МВР група за психично изследване на състоянието на персонала? Тази фирма приближена ли е на властта? Как се лицензират фирмите у нас и има ли последващ контрол върху психическото състояние на особения вид натоварване от този вид работа?Този случай ясно показва, че уш лесния бизнес с охрана е особен вид дейност, който когато се изпусне, може да нанесе тежки щети!Къде са изискванията за психоконтрол от страна на ръководствата ,върху служителите? Къде са психо прегледите ежедневни , ежемесечни и годишни с тяхната различна насоченост, за анализ на състояние и възможности? Да се пишат графици изобщо не е достатъчно!Да имаш връзки, да си платиш лиценза, да си дадеш рушвета за обект, изобщо не е достатъчно! Трябва да са наясно със състоянието на хората, облечени в макар и малка власт, но въоръжени!Не е както при бандитите, кой докопа желязо и прави играта! Обектовата, и охраната въобще, е тежка психически натоварваща работа!Тя трябва да възпита и търси в работещите, самоотрицание за защита на дадения обект,! Да се застане на пътя на удара! това натоварва тежко нервната система и от приемане като шега, отива до отрицанието и и чувство за господство!Време е да се въведат изисквания за управляващите тези фирми,а собствеността им да стане публична.Не може ,както казва народа, куцо и сакато ,щом изпълни формални изисквания и да получава лиценз!От всяко дърво свирка не става! Все въпроси които обясняват колко добра нива е този сектор за вземане на рушвети, за издаване на документи!

Максим Велков

вторник, 30 октомври 2018 г.

ОХЛЮВИ

Черупки празни
днес ни управляват,
черупки празни
без съдържание,
изпълзели горе на върха 
и доде пълзят,
морала са продали,
израстването с него,
трябва до платят! 
Черупки празни
дрънкат на върха! 
Душите кухи,
думите им празни, 
очи за лакомства кървят, 
устата сал
за тъпчене примлясква! 
Черупки празни на върха 
държавата са яхнали!

Максим Велков

ВОЕВОДИ

Ти го чакаш държавата 
да прави и да брани
той тескерета
на враговете ни продава!
Ти го чакаш
нацията да развива,
той алтъни в кожа
от народа, си завива!
Де войводи, де хайдути,
глисти от властта родени
от корупция безмерна
наплодени!

Максим Велков

събота, 27 октомври 2018 г.

Не ми подавайте ръка!


Не не ми подавайте
изцапаната си ръка,
опитвам се да бъда
на съвестта си най-лоялен,
не мога тази капеща
от смазани души ръка ,
да я приема
и да бъда благодарен!
Не не ми подавайте
оцапаната с кръв душа,
пазете си я там във вас,
за нея сметката надига се
и тръгнала е вече към властта
и трябва да се плаща!
Не не ми подавайте
оцапаните с кръв ръце,
с които мачкахте души
и гонихте децата,
ръцете тез,
времето ще отсече ,
а ний ще трябва пак
да градим тук държава!

Максим Велков
Имаше едно платно!


 Имало едно кълбо! Нишка дълга го създаде! После стан дойде и изтъка, здравото платно, за костюмите на всяк"ви власти! Имало едно платно! Много разни кройки, дрешки всякакви от него се ушиха! Някой станаха костюми на властта, други просто станаха изрезки! Имаше костюми на властта! Те джобове пълнеха с подарък от управление,трябваше и честно него да раздават! Имаше Джобове на властта! Те събираха и криеха подаръка, после го раздаваха така, както властващите им поръчваха!Тъкан имаше заветния ни джоб! Той от слагане и вадене си се износи! После взе да се покрива с околната на него смрад, и ръката взе да се гнуси от него заделеното да си прибира! Имаше костюм и плат! После взе да се разпада на парчета! Търкаха те всеки праг, в опит пак да ги приемат на банкета! После паднаха в калта,! Взеха с тях да лъскат пода, по известните от тях, ползват да пропуснат светлина през прозорец на народа! А прозореца е пред стена! Там картина горда , с напукана от времето боя,Тя показва как костюма на народа, на пирон виси на мръсната стена! Имало едно кълбо, с нишка тънка, здрава !

Максим Велков

сряда, 17 октомври 2018 г.

НЯМА КАК ДА ГО ПРОСТИМ!
Смазаха душите от начало,
долар, евро,
мама, тати, подмени,
търсим днес
остатък от държава,
а трески
под ноктите от нея,
сал остават
кървави следи.
Смазаха мечтите от начало,
алчност, завист,
полета на птица подмени,
по лице сълзи
оставят пътеки
на изгубените дни!
Смазаха сърцата от начало,
преклонената глава
хайдути замени,
по земята на България,
спомен не оставиха
от великите ни дни!
Смазаха народа от начало,
мрак историята ни покри,
търсим спомен за полята,
пясък в устата ни хрущи,
докато преглъщаш
сухо спомена,
на отминали велики дни!
Смазаха душите от начало,
смазаха и малкото мечти,
смазаха мечтите за България
туй, сърцето,
няма как да го прости,
опитът
държавата ни да се заличи!

Максим Велков

вторник, 16 октомври 2018 г.

Кон сервилен се роди!
Кон сервилен тука се роди,
зор властта ще трябва да се брани,
къчове захвърлял от зори
той властта до смърт ще брани!
Кон сервилен тука се роди,
оседлан, загладен, породист жребец
и гладен,
за езда се е приготвил в тежък
любвеобилен стрес,
тръпне дали ездача му, ще го познае!
Кон сервилен тука се роди,
паша господ дал е!
От ръката на пастира
колко много се дари,
време е и телевизията да се пази,
та за туй я загаси!
Кон сервилен тука се роди!
Опаковката различна,
Тенекията от всякъде дрънчи,
а да видим кой под коня
там ще иде да бозае!
Максим Велков

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Посредственността на власт!


 Посредственността на власт
си е самодостатъчна!
На нея стига и,
да е горе във властта!
Мислещите,
да е сигурна,
че може винаги да мачка!

Законите са само за украса!
Излишни,
пречкащи се из краката,
се шмиткат, всякакви неща!

История и слава,
герой, бесилки, битки,
заводи, икономика, държава,
историята, той, сега и днес,
създава и налага,
и няма репери назад!

И всичко пречи,
образът му да сияй!
От сутрин образът му
да наднича от екран,
и само той над нас огрява,
и всяка кофа за боклук,
разнася неговата слава!

Историята почва, днес и тук!
И кораб с чета, няма!
Терористична банда е,
и там увиснал,ти да видиш,
край града, бандит един,
за свобода там нечия увиснал,
та пример дал,
сега проблем с приятелите,
само му създава,
да обяснява,
че какво е туй,
с властите тогава,
той не е разбрал!

Съвсем самодостатъчен,
си е Борисов!
Финанси, икономика, народ,
сал пречкат му се из краката
и всякакви отпадъци,
отказващи да му се кланят,
умора сал му правят!

Таз стока, без акъл,
величието негово дет не вижда,
трябва да се облагороди,
и по-добра, послушна той от вън,
ще си внесе, и демографията веч
не ще да му се пречка!.

Съвсем самодостатъчен,
си е Борисов!
Историята само му вреди!
Историята много пречи ,
разказва приказки едни
и някакви легенди
за освободители,
разбъркват днес
на робите ума
и само подстрекава
тоз  негоден
материал остатъчен,
че преди него,
е имало герой,
държава, и трябвало,
и да им се подражава!

Борисов казваш днес
и власт разбираш!
Борисов казваш днес
и разбираш,
как държава
не бива да се управлява!
Борисов казваш днес
и разбираш
държава как се унищожава!

Посредствеността на власт,
си е самодостатъчна!
Максим Велков
Срам се носи!


Над смълчаната държава,
срам се носи, 
дъх не ни остана!
Уж народ сме
горд със слава,
от историята
нищо не остана!

Максим Велков
Стои леке излъскано!


Седи там
някакъв излъскан тип
пред витрината блестяща,
синджирче си върти
и гледа с презрение,
как възрастна жена,
до него там стои,
и в напукана ръка
за хляб,
стотинките брои!
Дрехите износени,
а лъскави били,
личи как в младостта
е търсила
път на хубави мечти!
Сега стои превита!
Стотинките брои,
до този дето
витрината си лъскава,
направил е
с продадените и мечти!
Стои леке излъскано,
върху живот постлан,
в пътека под нозете лъскави,
 краката търка, 
обувки чисти,
в чуждата душа! 
Под скъсаните дрехи,
под не вчесана коса,
от взора уморен наднича
стъпканата и мечта!
Върти синджир доволен,
с презрение оглежда,
труд небрежно присвоен,
светът на него длъжен е,
богатствата му го държат!
Пътечката от вчера
за други
път широк сега!
Създалите я хора,
настилката  днес са
под техните крака!
Не, не я разбирам
таз държава,
и демокрацията таз,
не мога да я разбера,
Бъдещето свое
и на страната,
върху смачкани животи,
да градят!

Седи там
някакъв излъскан тип
пред витрината блестяща,
синджирче си върти
и с презрителна с усмивка гледа,
как чуждия живот,
край него уморен върви!

Максим Велков
И утре ще те питат, прави, до свещта запалена
Това което виждаш
ти сега,
бъди ти сигурен
,
че друг го вижда ,
и питай се защо сега,
над цялата страна
тишината само съска!

Това което правиш ти сега
това и други правят,
и те отглеждат своите деца
и те за тях загрижени
от сутрин стават!

Това, че ти мълчиш сега,
това и друг, сега го прави!
Това, че 
ти ще плачеш
сега от тази тишина,
това да знаeш утре,
и друг от нея горко
живота ще оплаква 
!
И утре ще те питат,
прави, там пред снимката,
овесена на гвоздей, зад свещта,
защо бе мили, скъпи,
мой родители,
мълчахте пред унищожението,
на Вашата душа,
пред унищожението
на нашата страната?

Защо запазихте възможността,
да се появим,
в безвремието тук
създадено от тишината!
Не скочихте, за да се родим!
А трябваше да видите утрата,
където да не се родиш,
е по добре,
от колкото е тишината
заради това запазена!
Това което виждаш ти сега,
бъди ти сигурен
,
че друг го вижда!

Това, което виждаш ти сега
е бъдещето на децата!

Максим Велков