И утре ще те питат, прави, до свещта запалена

Това което виждаш
ти сега,
бъди ти сигурен,
че друг го вижда ,
и питай се защо сега,
над цялата страна
тишината само съска!

Това което правиш ти сега
това и други правят,
и те отглеждат своите деца
и те за тях загрижени
от сутрин стават!

Това, че ти мълчиш сега,
това и друг, сега го прави!
Това, че ти ще плачеш
сега от тази тишина,
това да знаeш утре,
и друг от нея горко
живота ще оплаква !
И утре ще те питат,
прави, там пред снимката,
овесена на гвоздей, зад свещта,
защо бе мили, скъпи,
мой родители,
мълчахте пред унищожението,
на Вашата душа,
пред унищожението
на нашата страната?

Защо запазихте възможността,
да се появим,
в безвремието тук
създадено от тишината!
Не скочихте, за да се родим!
А трябваше да видите утрата,
където да не се родиш,
е по добре,
от колкото е тишината
заради това запазена!
Това което виждаш ти сега,
бъди ти сигурен,
че друг го вижда!
Това, което виждаш ти сега
е бъдещето на децата!

Максим Велков