БОЖЕ БЕШЕ

Боже,

беше време,

елхите бяха истински,

свещите горяха

с пламък на мечти,

души

звезди грабнати,

блестяха с плам

сами.

Боже,

светът бе истински,

пламък топлеше душа,

сега свещи

други палят

сърца,

обгърнали души

звезди разпалват

в други небеса.

А беше боже,

време истинско,

сърца туптяха

с мечти в захлас

свещи по елха

горяха с пламък истински

топлина осветяваха

топлина де носи

оня старец

с елха при нас.

Максим Велков

ПЪТИЩА

Из живот

с мечти вървим,

пътища

с души застиламе,

от ръбове на живот

все кърви

и търсим,

утеха в мечтание.

За дни виним

вечерта.

Вечер,

за утра не сбъднати.

Притиснати сърца,

сълзи по минало бършат.

Живот накичен с мечти,

сърца с блянове,

несвързани,

все мечтаем за утра,

дорде във вечер

премигваме,

от отблясъци

несбъднати.

Притихнали пред вечер,

усмихнати,

пред път изминат,

сърца в мечти стоят,

души кървят,

утра забравили,

дни не мигнали!

ЛЕТИ, ЛЕТИМ

Торба пълна с мечти,

оня старец носи,

с шейна де лети,

из сърце

мечти де вози!

По пътища се белее сняг,

живот премръзнал,

по него там лети мечта,

в торба старец

де е вързал.

Лети мечта по света,

а там е слънце и наслада,

елени разбутват синева,

в мечти летят сърца,

за бъднини,

не празни.

Летим понесли,

със стареца усмихнат

над сняг мечти,

тях пазим,

из сърца ги редим

живот мечтаем

да е сладък.

Небе със звезди,

трепти,

снежинки утро охлаждат,

а нии мечти

в чувала му редим,

искаме той все,

най-хубавите да разнася.

Лети,

летим,

слънце творим,

мечти,

де в нас прехласва,

бъдеще

за малките творим

те трябва

все под слънце

със снегът,

да си играят!

https://www.facebook.com/Hey.you.Yes.yes/photos/a.884840771553168/4561844330519442/

С ТЕБ

Днес пием с теб кафе

по маса спомени разстиламе,

пътеки на сърце,

с любов

от листа увяхнали почистваме.

За тръпка ровим сърца

на съдба пролет разцъфнала

пътека застиламе с мечти

букет от тях събираме.

дни повехнали разчистваме.

Излъскваме мечти

до блясък

избърсваме

потекли кърви

от съдби

там все остава

онзи първи

на мечта блясък

душа де бъдеще

в мечти твори.

Днес пием с теб кафе

из чаши плискат спомени

там блъскат се

душа,

сърце,

мечти

да се разделят,

те не искат

те не могат!

НАКАЗАНИЕ

Сигурно е наказание
да си с мен.
Сигурно е наказание
мечти
в тоз малък свят
да поберем.
Сигурно денят е къс
за таз съдба,
но нощта,
с теб нощ,
мечта безкрайна,
ритъм луд на сърца.
Сигурно е наказание
с мен деня.
Сигурно е страдание
с мен любовта.
Сигурно е терзание,
разбит
полет на сърца,
таз любов,
на душа наказание,
въздишка тиха
по мечта!

ДЕМОНИ

В душа демони стоят,
с пики остри стържат,
мечти преследват там,
дали все някоя,
ще вземе да се сбъдне!
В душа демони кръжат,
пики дълги, остри,
ден преследват,
място неподвластно,
не оставят.
Пробиват демони мечти,
посипват сол връз рани
с наслада съзерцават,
занник на дни,
тоз техен празник.
В душа се демони плодят,
мечти опитват да обгрижват,
опитват с дъх да ги замразят
все по тягосно
из тях се крият.
Замитат мечти под пръст ,
разкъсват образи в душа,
и все из таз
изпепелената душа седят
там пиките им
най са страстни.
От душа, пики все стърчат,
подострени,
излъскани,
за работа тъй страстни,
мечти нанизани,
върху си държат,
кръв топла е власт им!

Максим Велков

УТРИН

ОМАЯ

На нощ завивка кадифена,

бавно се измъква

от покрити с нега тела,

светлина плавно

поглед впива

в слели се в любов тела.

Умора от тела разпръсква,

омайваща наслада,

из въздух носи лекота

тоз въздух,

разредил безкрая.

Ръце веч,

не са същите,

тела са спомен

от литнала мечта

Открива,

нощ бягаща,

на утро ведрина,

мечти още пърхат,

търсят,

измъкваща се

кадифена пелена!

На нощ завивка топла

не тръгва от мечти,

тела повива

в спомен от нега,

и цял усещаш,

как над земя се носиш

повит в пелена нежна

от омаята на любовта.

На нощ завивка

бавно се измъква.

ДА ПОМЪЛЧИМ

ДА ПОМЪЛЧИМ

Заедно да помълчим!

По хълмове утринни,

мечти да подредим.

Искри любов

в букет да съберем.

Любов смълчана,

измълчана,

в душа да поберем.

Вихри в душа,

да утаим.

Тръпки из сърце,

да подредим.

Душа усукана,

да разплетем.

Мечти в плитка

да сплетем.

Да плъзнем в утро

нощна нега.

Сърца да претворим

в пърхаща мечта.

Да прегърнем

тръгнали в душа утра.

Мечта

Мечта

е любовта.

Максим Велков

ДНЕС СМЕ ШИПКА

ДНЕС СМЕ ШИПКА

А времето все тъй

ще си минава!

Могилата оназ в треви

все тъй ще си мълчи!

Вятър из тях,

венци ще вие,

за подвига велик.

Ще ходим там

от благодарност,

а вятър ще носи

на кости звука,

де скърцат

легнали в тревата

за свободата тази,

де с нея,

сделки днес редят!

Дали ще идат

на колони благодарни,

или на малки групи

в сърца любов ще донесат,

трева закрива там,

окопи с историята срасли

и саможертвата

за свобода

проправила ни път!

Там все ще скърцат

кости на дедите,

на братята ,

полегнали в пръстта

за свобода,

на страната наша,

на нашите деца,

и всеки път

щом името им

спомене се

те все ще знаят

живи са

с нас,

за нас,

сега

в държава оцеляла!

На Шипка тихо вятър вее!

Над сняг!

В смълчани небеса!

Земята тука

с кръв,

изцапала е знаме

и то се вее във вятър

на свободна страна!

На Шипка чакат оцелели,

в безрадостната битка,

за държава,

за народ,

и там себеотрицателните

знаме веят,

че в България още има,

не купен,

не продал се,

български народ!

На Шипка шепне свободата!

На Шипка жив е,

на битката звука!

Загивайки за свободата,

заклет за саможертва,

там все жив е,

на България духът!

На Шипка всичко е спокойно!

На Шипка трибагреник се вее!

На Шипка още ражда се,

живее българската твърд!

Максим Велков

ОТ СВЕЩ ПУКОТ

ОТ СВЕЩ ПУКОТ

(задушница)

На този ден тишината

сърцата де бумтят,

на този ден тъгата,

де песни в нея

души редят.

На този ден самотата,

изпълнена

с образи - тълпа,

със спомен от сърца,

с ветрове на съдба,

де бръчки по лица редят.

На този ден душата,

де събира

спомен от мечти

и ветрове за отплата

съдба де реди!

На този ден тъгата,

де химни звучат,

де с дитиримби

спомен озвучават,

а образи не спят,

с нас вървят

дни на съдба

обитават

сърца дорде туптят!

На този ден

в тишината

на пукот от свещта!

Максим Велков

НАМЕТАЛО

НАМЕТАЛО

Страх свалих,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

към свят пременен,

се втурнах,

вихър на живот,

в студ ме срещна,

мечти

попречиха от облаци,

тез бури

на земя

да ме свалят.

Завързах

душа на възел

да изцеди капката,

останала от смелостта

нагоре към мечта,

поех да скитам,

душа натъпкал цяла,

с остатък тоз

на смелостта.

Прескачам камъни,

неразбити.

Помитам прах,

от спихнали души,

съдба ми веч,

не чака,

не пита,

наметната ме носи,

към мечтани небеса.

Свалих страха,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

пременен

към свят се втурнах

да срещна

бягаща мечта!

Максим Велков

ТИХО СЕ СИПЕ

ТИХО СЕ СИПЕ

Тихо се сипе

ланшния сняг,

преглъща сълзите

Борисов от яд

някой открадна

торбата с пари

кой ли успя,

кой ли

мечта му прибра

Тихо повийва

Борисов от яд,

скърцат зъбите,

светът не е драг,

той ще си вземе

парите де скри

той ще поеме

към мечти

с нови торби

Тихо повийва

Борисов от яд

Гръмко проклина

неблагодарни от екран,

де ги нагуши

тез гъски с пари

кой ли днес мрачно

пътя му скри!

Максим Велков

НИЙ,ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

НИЙ, ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

И птеродактилите

сме се раждали

и даже,

пребивавали сме в яйце,

и с крила

из въздух на мечти

сме се забавлявали,

дорде

света е продължавал,

пътеки по земя да стеле.

И птеродактилите

мечти сме имали,

и в тях

сме увивали сърца,

и после

души усукани

опитвали са

на мечта дантела

да плетат.

И птеродактилите

сме рили из земята

Да търсим там

загубените семена

На онзи дух населил

с нас земята

и въздух

да има де

мечтите да летят.

И птеродактилите

в сърца мечти сме слагали

в души сме търсили,

онази синева,

де слънце мечти огрява,

а сърца

в ритъм радостен туптят!

И птеродактилите

сме се раждали!

Максим Велков

Рисунка

Калина Ненова 6г.