ДНЕС СМЕ ШИПКА

ДНЕС СМЕ ШИПКА

А времето все тъй

ще си минава!

Могилата оназ в треви

все тъй ще си мълчи!

Вятър из тях,

венци ще вие,

за подвига велик.

Ще ходим там

от благодарност,

а вятър ще носи

на кости звука,

де скърцат

легнали в тревата

за свободата тази,

де с нея,

сделки днес редят!

Дали ще идат

на колони благодарни,

или на малки групи

в сърца любов ще донесат,

трева закрива там,

окопи с историята срасли

и саможертвата

за свобода

проправила ни път!

Там все ще скърцат

кости на дедите,

на братята ,

полегнали в пръстта

за свобода,

на страната наша,

на нашите деца,

и всеки път

щом името им

спомене се

те все ще знаят

живи са

с нас,

за нас,

сега

в държава оцеляла!

На Шипка тихо вятър вее!

Над сняг!

В смълчани небеса!

Земята тука

с кръв,

изцапала е знаме

и то се вее във вятър

на свободна страна!

На Шипка чакат оцелели,

в безрадостната битка,

за държава,

за народ,

и там себеотрицателните

знаме веят,

че в България още има,

не купен,

не продал се,

български народ!

На Шипка шепне свободата!

На Шипка жив е,

на битката звука!

Загивайки за свободата,

заклет за саможертва,

там все жив е,

на България духът!

На Шипка всичко е спокойно!

На Шипка трибагреник се вее!

На Шипка още ражда се,

живее българската твърд!

Максим Велков

ОТ СВЕЩ ПУКОТ

ОТ СВЕЩ ПУКОТ

(задушница)

На този ден тишината

сърцата де бумтят,

на този ден тъгата,

де песни в нея

души редят.

На този ден самотата,

изпълнена

с образи - тълпа,

със спомен от сърца,

с ветрове на съдба,

де бръчки по лица редят.

На този ден душата,

де събира

спомен от мечти

и ветрове за отплата

съдба де реди!

На този ден тъгата,

де химни звучат,

де с дитиримби

спомен озвучават,

а образи не спят,

с нас вървят

дни на съдба

обитават

сърца дорде туптят!

На този ден

в тишината

на пукот от свещта!

Максим Велков

НАМЕТАЛО

НАМЕТАЛО

Страх свалих,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

към свят пременен,

се втурнах,

вихър на живот,

в студ ме срещна,

мечти

попречиха от облаци,

тез бури

на земя

да ме свалят.

Завързах

душа на възел

да изцеди капката,

останала от смелостта

нагоре към мечта,

поех да скитам,

душа натъпкал цяла,

с остатък тоз

на смелостта.

Прескачам камъни,

неразбити.

Помитам прах,

от спихнали души,

съдба ми веч,

не чака,

не пита,

наметната ме носи,

към мечтани небеса.

Свалих страха,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

пременен

към свят се втурнах

да срещна

бягаща мечта!

Максим Велков

ТИХО СЕ СИПЕ

ТИХО СЕ СИПЕ

Тихо се сипе

ланшния сняг,

преглъща сълзите

Борисов от яд

някой открадна

торбата с пари

кой ли успя,

кой ли

мечта му прибра

Тихо повийва

Борисов от яд,

скърцат зъбите,

светът не е драг,

той ще си вземе

парите де скри

той ще поеме

към мечти

с нови торби

Тихо повийва

Борисов от яд

Гръмко проклина

неблагодарни от екран,

де ги нагуши

тез гъски с пари

кой ли днес мрачно

пътя му скри!

Максим Велков

НИЙ,ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

НИЙ, ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

И птеродактилите

сме се раждали

и даже,

пребивавали сме в яйце,

и с крила

из въздух на мечти

сме се забавлявали,

дорде

света е продължавал,

пътеки по земя да стеле.

И птеродактилите

мечти сме имали,

и в тях

сме увивали сърца,

и после

души усукани

опитвали са

на мечта дантела

да плетат.

И птеродактилите

сме рили из земята

Да търсим там

загубените семена

На онзи дух населил

с нас земята

и въздух

да има де

мечтите да летят.

И птеродактилите

в сърца мечти сме слагали

в души сме търсили,

онази синева,

де слънце мечти огрява,

а сърца

в ритъм радостен туптят!

И птеродактилите

сме се раждали!

Максим Велков

Рисунка

Калина Ненова 6г.

ГРААЛ ЗА УПОТРЕБА

ГРААЛ ЗА УПОТРЕБА

По билбордовете,
ще ги познаете!
Дали отсъстват,
или в управа са били
и как там
ликовете им стоят,
щом битка водили са
против корупция
и с власт плячка не делят.
По билбордове ликът,
ще разпознаете,
на управлявалите до сега
все те,
уста отново зинали,
да поглътнат,
омаломощена страна,
дорде джобове тъпчат,
на народ смучейки кръвта!
По билбордове лица стоят,
все тези същите,
за власт зинали сега
лиги отново точат!
Отново там,
по билбордове клечат!
Чакат,
на държава останки
в уста тяхна, да паднат
и пак камшик
да им е в ръка
корупция да пазят!
По билбордове
из държава
на лакомници ликове висят,
мечти на купчинки стрили,
в храна превърнали съдби,
пред очи ни купичка,
отново стиснали,
протягат лакомо,
на народ,
на държава,
чакат, искат още
от кръвта!

Максим Велков

СЪНИЩА

Мисли разни :: СЪНИЩА

СЪНИЩА

Да се завърнеш
може би ще искаш.
Да ме прегърнеш,
в душа тръпка,
може би стискаш.
Да разстелеш,
грейнала в луна коса,
мечти аз там да събера
мечти аз там да подредя.
Да се завърнеш тихо
из душа ми
сърце ми да покриеш
с наслади
да прегърнеш в душа
мечти ми
това все ти си,
това все ти си!
Да се гмурнеш в мен,
без да търсиш разрешение!
Да се понесеш из мен,
без свян и позволение!
Да усучеш с мен
мечти в душа
утро там за нас да търсиш,
утро там за нас да пазиш,
сърце из облаци държа
аз чакам,
да ме похити мечта!

Максим Велков