ОТВЪТРЕ

 

Виждаш планина,

да я изкачиш живееш.

Виждаш долина

да я прескочи копнееш.

Виждаш облаци из небеса

да летиш опитваш.

После чакаш дъжд

крила да почиства.

Бури търсиш да летиш,

лесно те издигат,

бури в мечти държиш

живот бързо преобръщат,

живот опитват да сбъдват.

Виждаш на утра синева,

с огнено слънце гръмнало.

Таз пътека на съдба

де мечта за живот

в път е превърнала.

Над планини и долини

летиш

не можеш друго

да помислиш.

В облаци мечти държиш

Там сърце

пулсира кърваво!

Максим Велков

ТАПЕТИ

Облепена с разписки стена,

глави под нея вятър срещат,

покрита с черна кръв мечта,

утра опитва,

държава да посреща!

Потънала в кръв ръка

за справедливост днес се сеща,

разбутва телата на деца,

за себе си букет подрежда.

Размахали изсъхнали сърца,

души увили

в разписките кървави

за тях глави отрязани

не са беда,

а тези дето за това

в пръста са слезнали.

Денят е тъжен днес

кости на деди подритваме,

България на тези кости се гради,

тапетите от разписките за глави,

за паметник не питат!

Крещят в студена пустота,

и чакат своя дата,

държава те успяха да спасят

от оназ кафявата клоака

Глави разписки по сърца лепят,

от ножове кръв изтриват,

букети

тез кървави ръце държат,

глави отрязани не пречат.

Максим Велков