неделя, 25 април 2021 г.

ПРАЗНО МЯСТО

ПРАЗНО МЯСТО
Държавата на нейде отлетя,
полиция си взе
от мисли непокорни да я пази
корупция покри
на държава същността,
пари от кражба,
кръв държавна стана.
Държава на нейде отпълзя,
като охлюв гол се измъкна,
народ съблякла
смазала му бъднина,
скри се нейде,
добито да предъвква.
Държавата започна някаква игра,
народ на топка стана,
шутове отнася от властта,
за демокрация,
ритник представя.
Държавата на нейде отлетя,
на хората живот взе,
за завивка,
с мечтите му, пътека си застла
обувки кални, да стъпват меко.
Държавата на нейде отлетя,
души отнесе безвъзвратно
и стана лесно
да се мачка нечия съдба
живот да се прекършва,
за забава.
Държавата на нейде отлетя,
гавази си нае
от хора да я пазят,
над територия размаха
мъртви крила
на деца съдба издухва,
не остави за надежда място.
Държавата на нейде отлетя!

Максим Велков

БУДНИ СЪНИЩА

БУДНИ СЪНИЩА

На нощ, ръка граблива,
с нокти криви,
чегърта мечти,
в тъмнината ред подрежда,
да чакат утро из сърце.
Изстисква спомен,
буден те държи,
букет надежди сбира,
изписва там,
несбъднати мечти
душа на възли връзва.
Из тъмнината,
като прилеп
душа лети,
мечта оназ,
обикаля,
търси,
не намира,
и буден те държи
време от душа
спомен изстисква
мечти реди.
На нощ
граблива птица,
в душа сърца реди!
Максим Велков

В ЛЯВО, ВСЕ КОПАЕ

В ЛЯВО, ВСЕ КОПАЕ
Вляво, нещо
все копае
все тръни някакви сади,
венци по чело вие
дорде душа
в любов кърви.

Вляво нещо
все мечтае,
все за бъдеще скърби,
по минало реди сълзи,
с онзи ритъм там
отляво.

Вляво, нещо все лети,
все из облаци мечти
витае
пърха с крила на души
и за утро все копнее!

Вляво нещо все боли,
все преглъща сухо,
този ритъм,
де по време минало
скърби,
там от ляво
все копае!

Максим Велков

АКВАРЕЛ СЪЛЗИ

АКВАРЕЛ СЪЛЗИ

В сърце, сънища седят,
картина от мечти изписват,
образ със сълзи творят,
спомен по любов рисуват.
В душа, дишат ветрове,
дни от сълзи разпръскват,
като по лист,
акварел творят,
как спомен и мечти
с любов се сливат,
за утро, как въздишат.
Сърце, любов бленува,
твори картина от мечти
там моята душа
с мечта по теб лети,
палитра на душа,
бои в сълзи разбърква
акварел любов твори.
Сънувам пак аз таз мечта,
картина,
със сълзи изписана,
и този акварел на душа ,
все в таз рамка сърце,
мечта с душа повивам.

Максим Велков






26 декември 2023 г.