ОТВЪТРЕ

 

Виждаш планина,

да я изкачиш живееш.

Виждаш долина

да я прескочи копнееш.

Виждаш облаци из небеса

да летиш опитваш.

После чакаш дъжд

крила да почиства.

Бури търсиш да летиш,

лесно те издигат,

бури в мечти държиш

живот бързо преобръщат,

живот опитват да сбъдват.

Виждаш на утра синева,

с огнено слънце гръмнало.

Таз пътека на съдба

де мечта за живот

в път е превърнала.

Над планини и долини

летиш

не можеш друго

да помислиш.

В облаци мечти държиш

Там сърце

пулсира кърваво!

Максим Велков

ТАПЕТИ

Облепена с разписки стена,

глави под нея вятър срещат,

покрита с черна кръв мечта,

утра опитва,

държава да посреща!

Потънала в кръв ръка

за справедливост днес се сеща,

разбутва телата на деца,

за себе си букет подрежда.

Размахали изсъхнали сърца,

души увили

в разписките кървави

за тях глави отрязани

не са беда,

а тези дето за това

в пръста са слезнали.

Денят е тъжен днес

кости на деди подритваме,

България на тези кости се гради,

тапетите от разписките за глави,

за паметник не питат!

Крещят в студена пустота,

и чакат своя дата,

държава те успяха да спасят

от оназ кафявата клоака

Глави разписки по сърца лепят,

от ножове кръв изтриват,

букети

тез кървави ръце държат,

глави отрязани не пречат.

Максим Велков

ДВЕ ЧАШИ

Две чаши вино пийнах

да разгоня самота,

Две чаши вино пийнах

да разгона тъга

Две чаши вино пийнах

да сбера в сърце мечти

и самотата тази

някък

във вино да потопя.

Две чаши вино

разбутват тъмнина в душа,

Две чаши вино

тези сипани в една мечта,

тез чаши вдигнати

полели тупкащи сърца

и мечтата тъй далечна

в две чаши вино

наляна, самота.

Две чаши кръв

на някаква мечта,

Две чаши пулс

на биещи сърца

Две чаши тръпка

впита в душа.

Тез чаши самота

за наздравица вдигам

и опитвам

самота да преглътна

без теб сега!

Две чаши вино,

мечта сега.

Две чаши вино

искряща самота.

Две чаши вино

стаена мечта.

Две чаши мечта,

оназ любов,

охладена самота!

Максим Велков

ЕДНО ДЕТЕ

Закуска топла,

граждани студени,

до кабел

сърца лежат,

морал заврели

в пустота душевна,

чертаят път на съдба,

бъднина,

постилат с нищета.

Безумци сбират трупове,

на нашите деца,

в алчност и корупция

души празнуват доходи,

щастие намират,

съдба чужда,

в доход,

да претворят.

Павилион,

закуски топли,

като чиновнически

оня стол,

събира болка наказателна,

създаден,

узаконен той,

в корупция

живот продала!

Закуска топла,

граждани в снега,

алчност живот изяждаща,

усукала и вързала съдба

съдба на деца

за безвремие разплата.

Павилион,

закуска топла,

до изстинала съдба,

и думи ужасени

из уста бягащи,

как звук успял е

да създаде

таз душевна нищета!

Максим Велков

СЛЕД НАС

 

След нас утъпкана пътека

няма да остане

прах ще покрие следи,

прах от разпаднали души,

вятър някакъв с него,

ще опита да се заиграе,

следа плаха да покрие

следа от несбъднати мечти.

След нас

не ще е вечно слънце,

след нас

ще е празна пустота

държава

де родители оставиха

разпарчетосана изриваме

в празник тъжен на душа.

След нас ще има празник,

че ни няма,

а живот продължава.

Тъга не ще покрие

тази наша пустота,

мечтите,

да летим,

в джобове останаха,

сърца увихме с блян,

души на прах събрахме

остана само

този прах

от оня блян.

Следата ще е няма,

ще е покрита самота,

Там стъпки не остават

Там няма кървава следа.

Там блян за държава няма

сергия дрънка сал

из пустота

тичаща в нас.

Максим Велков

ФИДАНКИ

Какви фиданки бяхме,

какви разпукващи цветя,

каква вършина сега сме

раздираща с бодли,

тишина на душа

По облаци,

какви мечти редяхме

и дъжд сълзи

как правеха реки

Сърца, из небеса как биеха.

и ветрове,

какви разгаряха,

тез бури на съдби.

Фиданки бяхме

на гора мечти,

и облаци бяхме,

де сърца - птици

хвърляха искри

и тишина на раздирана

с мечти душа

посяваше там

семена в сълзи,

семената на съдби

Какви фиданки бяхме,

как раснаха цветя с мечти,

души как в облаци летяха

сълза в мечти,

как дъжд твори.

Максим Велков

ОМАЯ

На утрините тръпката

тъй чакана,

на утрините меката нега

ръката с топлина оная

и топлата усмивка

прогонила нощта!

На утро кафената омая,

ритъм на сърце в любов

и топлина

топлина меката оная,

от поглед

премрежен в любов!

С кафе днес седнал мечтая,

за утрини

с твоя поглед пръв

на утро в негата от омая

очите ти де утринно искрят.

Максим ВелковОМАЯ

ЗВЪН

 Реших, че трябва да те чуя!
Реших, че трябва да те видя,
мечта с усмивката ти да увия
с твойта топлина,
сърце да покрия.
Реших мечта, да търся
онази, де е с двама нас,
и утрото тогаз,
в сърце де крия,
утрото с нега увито
де буди празник в душа, .
Реших да гоня самота,
реших из облаци мечти
да полетя
с крила мечти,
небеса да покоря
с любов сърце да облетя .
Реших душа да преродя
сърце в ръце ти,
да положа!
Реших буден да стоя!
Реших любов да будя!

Максим Велков

ВЛАСТ

Бездънна суета,

закачена в небеса,

гребе море комплекси ,

по вълни морал,

следи оставя,

лакомия лети из синева,

реалност непотребна

долу кърви изравя!

Резултат натъпкан

в чекмедже,

мечта с кюлче затисната ,

пресована съдба стърчи

морал под пистолет

си спи.

По гръб деня светлей,

подпива суета,

мечта из мозък ветрей,

отвън

разсипва се съдба

Максим Велков

ТУНЕЛ

В тунел житейски

по средата,

светлина видях,

дали там е свободата

или мечти удариха глава

и те сега кръжат?

На тунел житейски

в тъмнината

мечти за светлина кръжат

души изтискали

по свобода мечта

на тичащ

срещу живот влак

опитват

пак гратис някак си

да се качат.

На тунел житейски

в задух,

на тапа от живот,

сред въздух застоял

опитваме

свобода да изръчкаме,

ама ръжен горещ,

все други да държат.

На тунел житейски

душа - тръба тясна,

в края нейн,

съдба,

като тапа

на живот,

мечти държат,

светлини

из тях кръжат.

Максим Велков

НА МЯСТО

Не,

не тичам!

По теб,

не,

не сричам

думички,

от оня завет.

Просто мечта

в облаци плува

облаци разбутва

търсейки

образ твой

да съзре

на съдба

по пътя

Не

не търся,

в душа

мечти по теб,

знам там

сърце ще намеря,

с пулс де ридае,

пулс излишен

без теб.

Не

Не сричам,

мечти гладко редя.

Твой образ,

с ритъм

сърце описва

там пулс

образ твой

дълбае в мечта.

 Ти | Facebook

ТЕЗ ОТ ИЗТОК

На Европа знамената
легнаха в калта московска!
Там руснаците,
от запада презрени
смазаха главата,
на змия отровна!
Там убиха пламъка
на пещи черни,
хранещи се с тела човешки!
Благодарност те не търсят,
Спомен само пазят,
за бащите, майките, децата,
легнали за всички под земята!
За народа горд
и непреклонен,
дето днес отново
искат да държат поробен!
Вчера смазаха змията!
Днес яйцата и отново
раждат изроди отровни!
Днес остатъците
от загасналите пещи,
въглени разпалват,
да се топлят в пламък
на нещастия човешки!
Тръгват знамена отново
Търсят място да полегнат!

Максим Велков