Виждаш планина,
да я изкачиш живееш.
Виждаш долина
да я прескочи копнееш.
Виждаш облаци из небеса
да летиш опитваш.
После чакаш дъжд
крила да почиства.
Бури търсиш да летиш,
лесно те издигат,
бури в мечти държиш
живот бързо преобръщат,
живот опитват да сбъдват.
Виждаш на утра синева,
с огнено слънце гръмнало.
Таз пътека на съдба
де мечта за живот
в път е превърнала.
Над планини и долини
летиш
не можеш друго
да помислиш.
В облаци мечти държиш
Там сърце
пулсира кърваво!
Максим Велков
Няма коментари:
Публикуване на коментар