Колко дълго ще мечтаем
за онази синева
де душа облита с мечти ни
и облива със заря сърца.
колко тръпка,
вятър ще разлиства
из сърца мечти
и през облак
яхнал ни от нейде
ще ни убеждава
живи, живи сте нали,
радост е, че е за кратко.
Колко малко тръпка трябва,
в туй море от суета,
да излъскаш спихнала представа,
че светът е твоя творба
а сърце е вечен двигател
Колко дълго ще играем,
на раздаващи сърца,
и с мечти играем,
живот,
таз подарена ни игра,
а все се правим на създател
Колко дълго ще мечтаем
за онази синева
де душа с мечти облита
дорде жонглирайки
в душа сърца
залезът пропускаме,
че е пристигнал!
Максим Велков
Няма коментари:
Публикуване на коментар