БОЖЕ БЕШЕ

Боже,

беше време,

елхите бяха истински,

свещите горяха

с пламък на мечти,

души

звезди грабнати,

блестяха с плам

сами.

Боже,

светът бе истински,

пламък топлеше душа,

сега свещи

други палят

сърца,

обгърнали души

звезди разпалват

в други небеса.

А беше боже,

време истинско,

сърца туптяха

с мечти в захлас

свещи по елха

горяха с пламък истински

топлина осветяваха

топлина де носи

оня старец

с елха при нас.

Максим Велков

ПЪТИЩА

Из живот

с мечти вървим,

пътища

с души застиламе,

от ръбове на живот

все кърви

и търсим,

утеха в мечтание.

За дни виним

вечерта.

Вечер,

за утра не сбъднати.

Притиснати сърца,

сълзи по минало бършат.

Живот накичен с мечти,

сърца с блянове,

несвързани,

все мечтаем за утра,

дорде във вечер

премигваме,

от отблясъци

несбъднати.

Притихнали пред вечер,

усмихнати,

пред път изминат,

сърца в мечти стоят,

души кървят,

утра забравили,

дни не мигнали!

ЛЕТИ, ЛЕТИМ

Торба пълна с мечти,

оня старец носи,

с шейна де лети,

из сърце

мечти де вози!

По пътища се белее сняг,

живот премръзнал,

по него там лети мечта,

в торба старец

де е вързал.

Лети мечта по света,

а там е слънце и наслада,

елени разбутват синева,

в мечти летят сърца,

за бъднини,

не празни.

Летим понесли,

със стареца усмихнат

над сняг мечти,

тях пазим,

из сърца ги редим

живот мечтаем

да е сладък.

Небе със звезди,

трепти,

снежинки утро охлаждат,

а нии мечти

в чувала му редим,

искаме той все,

най-хубавите да разнася.

Лети,

летим,

слънце творим,

мечти,

де в нас прехласва,

бъдеще

за малките творим

те трябва

все под слънце

със снегът,

да си играят!

https://www.facebook.com/Hey.you.Yes.yes/photos/a.884840771553168/4561844330519442/

С ТЕБ

Днес пием с теб кафе

по маса спомени разстиламе,

пътеки на сърце,

с любов

от листа увяхнали почистваме.

За тръпка ровим сърца

на съдба пролет разцъфнала

пътека застиламе с мечти

букет от тях събираме.

дни повехнали разчистваме.

Излъскваме мечти

до блясък

избърсваме

потекли кърви

от съдби

там все остава

онзи първи

на мечта блясък

душа де бъдеще

в мечти твори.

Днес пием с теб кафе

из чаши плискат спомени

там блъскат се

душа,

сърце,

мечти

да се разделят,

те не искат

те не могат!

НАКАЗАНИЕ

Сигурно е наказание
да си с мен.
Сигурно е наказание
мечти
в тоз малък свят
да поберем.
Сигурно денят е къс
за таз съдба,
но нощта,
с теб нощ,
мечта безкрайна,
ритъм луд на сърца.
Сигурно е наказание
с мен деня.
Сигурно е страдание
с мен любовта.
Сигурно е терзание,
разбит
полет на сърца,
таз любов,
на душа наказание,
въздишка тиха
по мечта!

ДЕМОНИ

В душа демони стоят,
с пики остри стържат,
мечти преследват там,
дали все някоя,
ще вземе да се сбъдне!
В душа демони кръжат,
пики дълги, остри,
ден преследват,
място неподвластно,
не оставят.
Пробиват демони мечти,
посипват сол връз рани
с наслада съзерцават,
занник на дни,
тоз техен празник.
В душа се демони плодят,
мечти опитват да обгрижват,
опитват с дъх да ги замразят
все по тягосно
из тях се крият.
Замитат мечти под пръст ,
разкъсват образи в душа,
и все из таз
изпепелената душа седят
там пиките им
най са страстни.
От душа, пики все стърчат,
подострени,
излъскани,
за работа тъй страстни,
мечти нанизани,
върху си държат,
кръв топла е власт им!

Максим Велков

УТРИН

ОМАЯ

На нощ завивка кадифена,

бавно се измъква

от покрити с нега тела,

светлина плавно

поглед впива

в слели се в любов тела.

Умора от тела разпръсква,

омайваща наслада,

из въздух носи лекота

тоз въздух,

разредил безкрая.

Ръце веч,

не са същите,

тела са спомен

от литнала мечта

Открива,

нощ бягаща,

на утро ведрина,

мечти още пърхат,

търсят,

измъкваща се

кадифена пелена!

На нощ завивка топла

не тръгва от мечти,

тела повива

в спомен от нега,

и цял усещаш,

как над земя се носиш

повит в пелена нежна

от омаята на любовта.

На нощ завивка

бавно се измъква.

ДА ПОМЪЛЧИМ

ДА ПОМЪЛЧИМ

Заедно да помълчим!

По хълмове утринни,

мечти да подредим.

Искри любов

в букет да съберем.

Любов смълчана,

измълчана,

в душа да поберем.

Вихри в душа,

да утаим.

Тръпки из сърце,

да подредим.

Душа усукана,

да разплетем.

Мечти в плитка

да сплетем.

Да плъзнем в утро

нощна нега.

Сърца да претворим

в пърхаща мечта.

Да прегърнем

тръгнали в душа утра.

Мечта

Мечта

е любовта.

Максим Велков