ФИДАНКИ

Какви фиданки бяхме,

какви разпукващи цветя,

каква вършина сега сме

раздираща с бодли,

тишина на душа

По облаци,

какви мечти редяхме

и дъжд сълзи

как правеха реки

Сърца, из небеса как биеха.

и ветрове,

какви разгаряха,

тез бури на съдби.

Фиданки бяхме

на гора мечти,

и облаци бяхме,

де сърца - птици

хвърляха искри

и тишина на раздирана

с мечти душа

посяваше там

семена в сълзи,

семената на съдби

Какви фиданки бяхме,

как раснаха цветя с мечти,

души как в облаци летяха

сълза в мечти,

как дъжд твори.

Максим Велков