Стои леке излъскано!

Седи там
някакъв излъскан тип
пред витрината блестяща,
синджирче си върти
и гледа с презрение,
как възрастна жена,
до него там стои,
и в напукана ръка
за хляб,
стотинките брои!

Дрехите износени,
а лъскави били,
личи как в младостта
е търсила
път на хубави мечти!

Сега стои превита!
Стотинките брои,
до този дето
витрината си лъскава,
направил е
с продадените и мечти!

Стои леке излъскано,
върху живот постлан,
в пътека под нозете лъскави,
 краката търка, 
обувки чисти,
в чуждата душа! 

Под скъсаните дрехи,
под не вчесана коса,
от взора уморен наднича
стъпканата и мечта!

Върти синджир доволен,
с презрение оглежда,
труд небрежно присвоен,
светът на него длъжен е,
богатствата му го държат!

Пътечката от вчера
за други
път широк сега!
Създалите я хора,
настилката  днес са
под техните крака!

Не, не я разбирам
таз държава,
и демокрацията таз,
не мога да я разбера,
Бъдещето свое
и на страната,
върху смачкани животи,
да градят!

Седи там
някакъв излъскан тип
пред витрината блестяща,
синджирче си върти
и с презрителна с усмивка гледа,
как чуждия живот,
край него уморен върви!

Максим Велков