Бясът наричан любов

 Любовта - тоз ненаситен звяр,
изскачащ от тъмата бесен,разярен,
разкъсващ ти сърцето, мисълта поглъщащ,
душата стъпкващ, оставящ бездиханна плът!
Любовта - за бяс е мярка,
на изтерзаната душа,
на кръв бушуваща,
на обхванато сърце в пожар,
на поглед замъглен, сал виждащ спомени, мечти,
любовта тез образи си брани,
създадени и озарени във вихъра на миналите дни!
Любовта отдавна не е мой товар,
не търся я ,и не я намирам,
за мен сега е спомен, като от кошмар,
неканен идва и неканен си отива.
Избухва в спомена и бързичко затихва,
с отминалите мисли и мечти,
за нещо ново веч сърцето не помисля,
за нещо ново времето по пътя си пое,върви!
Ръцете потни ,тръпнат, протягат се и търсят
спомена за пламък, сълзите по страните
бавничко отмиват по минали пътеки,
стъпките отекнали в несподелената нега,
а любовта тоз звяр изкача и погва ги отново, и отново
там по незнайните пътеки на нощта,
онез пътечки, на изтерзаната от загуби душа.
Дали ще е за туй, че пътя беше хлъзгав,
дали за туй, че ливна ги вода, или пък
на сълзите влагата потекла прави
тъй сложен, хлъзгъв ,недостъпен,
изпуснат, тоз път на любовта!
И всяка пролет този звяр
изкача от тъмата бесен, разярен,
за кръв отново жаден, за стъпкани души,
за плът разкъсана и смазана
в несподелената любов
Бесува и разкъсва хиляди сърца,
и само твоето едно ти стига
да усетиш болката що носи този звяр на пролетта,
тоз вечен кървав бяс на любовта!
Любовта - тоз ненаситен звяр,
изскачащ от тъмата бесен,разярен,
разкъсващ ти сърцето, мисълта поглъщащ,
душата стъпкващ, оставящ бездиханна плът!
Любовта е звяр,не търсещ укротител!
Максим Велков

Нагоре