Спомени прибрани

Подгъвам, слагам, 

.........гънките изглаждам,
мечтите минали, внимателно подреждам,
в торбичка вакумна, отминали любови,
тъжно аз нареждам.
Изтеглям въздуха дълбоко,
с тръпнещи гърди,
сърцето жадно плахо чака,
за нови, място да се появи,
и мястото отново уж изскача,
но облака омаен на въздуха задъхан от любов,
усещам как отминал е,
и за сърцето спомен вече е забравен.
Поглаждам гънките на спомена,
а те по-малко драскат ми сърцето и ума,
по-нежни меки и красиви са сега,
когато времето ги гали и подрежда.
Подреждам спомени във вакуумна торба.
Да вместя много, аз мечтая,
а те са само ти и твоята ръка,
целувката по бузата
и спомена за погледа накрая.
Във всяка идваща и отминаваща жена,
сърцето спомена разгръща, търси ,
онази тръпка на полепналата блуза от дъжда
и топлата копринена снага,
сърцето ми прибрала в топлите си пазви.
Днес сгъвам и подреждам, във вакумна торба,
изтичаните дни, любови, спомени,
и търся ръбове със тръпнеща ръка,
те ръбовете, най-оставят спомени!

Максим Велков