Любов

Туп, туп, сърцето нещо ритъма не спазва , 
туп, туп, сърцето спомени реди,
и стиска гърлото, а буцата на спомена голяма, 
в сърцето много там тежи
туп, туп, и тръгва спомена, ту слънчев,ту дъждовен 
туп, туп, забравил лоши думи минали беди,
туп, туп, и някак утрото не идва, 
защото спомена със теб не иска да се раздели!
туп, туп, сърцето спомени реди,
туп, туп сърцето ръбове пили,
сърцето, спомените за любов намества,
по ъглите останали от миналите дни!
Ръбати , остри плавни и овални,
създадени от любовта,намества там сърцето,
все стари, нови на душата рани,
туп, туп, сърцето със душата се сражава,
туп, туп, додето спомени реди!

Максим Велков

Покерът на политиците

Седи народа хептен изтрещял, 
стои си в къщи, с трепет,
покерът на политиците следи, 
дали днес пода пак ще е по три, 
дали от утре 
поне лекарствата ще може да плати! 
Седи народа и мълчи, 
изпаднал в ступор от успехи,
за бъдни светли дни,
веч счита миналите неуспехи!
Седи и чака приказен юнак,
в снега да влезе и да жъне,жъне!
Излишна стана днешната държава!
Мечтан, прекрасен пример стана другата,
оная уж отречена държава!
Седи народа хептен изтрещял,
седи си в къщи, с трепет,
покерът на политиците следи,
дали днес пода пак ще е по три,
дали утре поне лекарствата ще може да плати!

Максим Велков

Спомени прибрани

Подгъвам, слагам, 

.........гънките изглаждам,
мечтите минали, внимателно подреждам,
в торбичка вакумна, отминали любови,
тъжно аз нареждам.
Изтеглям въздуха дълбоко,
с тръпнещи гърди,
сърцето жадно плахо чака,
за нови, място да се появи,
и мястото отново уж изскача,
но облака омаен на въздуха задъхан от любов,
усещам как отминал е,
и за сърцето спомен вече е забравен.
Поглаждам гънките на спомена,
а те по-малко драскат ми сърцето и ума,
по-нежни меки и красиви са сега,
когато времето ги гали и подрежда.
Подреждам спомени във вакуумна торба.
Да вместя много, аз мечтая,
а те са само ти и твоята ръка,
целувката по бузата
и спомена за погледа накрая.
Във всяка идваща и отминаваща жена,
сърцето спомена разгръща, търси ,
онази тръпка на полепналата блуза от дъжда
и топлата копринена снага,
сърцето ми прибрала в топлите си пазви.
Днес сгъвам и подреждам, във вакумна торба,
изтичаните дни, любови, спомени,
и търся ръбове със тръпнеща ръка,
те ръбовете, най-оставят спомени!

Максим Велков

Корупция ли? Не! Просто бизнес! И всичко е лично!

Най-важният, жизненоопределящият въпрос в държавата,е въпроса за просмуканите от корупция служби! След като от всякъде изскачат подкупни служители обслужващи наркотрафика! Нищо по лесно през същите, платени, пробити служители да се просмуква всякаква заплаха за националната сигурност! Няма как службите да са разпробити и начело на държавата да не е мафия! И обратно, няма как начело на държавата да стои мафия, а специалните служби да са читави! Звучи площадно, но и живота ни стана площаден!
Доброто лекарство, колкото и фантастично да звучи, е да реорганизираме през разформиране полиция и прокуратура!Било е и работи! Няма как иначе да се прочисти системата от развитите чрез подкупи кадри! Те са ОПГ изградена на държавна сметка в частна полза и който се прави, че не го вижда е част от хранителната верига! България е станала парично-наркотична клоака! Парите работят навсякъде и срещу пари, никой не се сеща за националната сигурност! Това е проказата на пробитата от всякъде система за сигурност! Тя осигурява сигурност на престъпниците, за сметка на сигурността на гражданите, тази дойна крава и за полицай и прокурори и престъпници!
И все още повод не виждат, цялата ОПГ Полиция да разформират и реорганизират!
Където пипнеш,
където поровиш, все срещаш,
началник на полиция, та на трето, на ва четвърто, та на пето, та на цялата им криминална, наркотрафика е кадрувал, с лично предани кадри за години наред! По цялата административна стълбица!
И все още повод не виждат, цялата ОПГ Полиция да разформират и реорганизират! Все още не виждат защото и те от тях и него, наркотрафика зависими са! Те от него, служебните места са получавали, от него са закриляни,развивани, избори за него организирали!
Максим Велков

ПАРЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ

Четирдесет годишния клошар Пешо, ровейки кротко в кофата ,за сутрешна закуска, откри парче демокрация! Огледа го ! То едно такова оръфано ,начупено, следи от зъби та чак зъбния статус можеш да свалиш, ама хрупкаво! Навява хубави мисли и спомени! За онази вкусна хрупкава диктатура , създала и отгледала , наръфаната демокрация! То сега по нея има и петна! Ту плесен, ту някаква червена слуз! Казват кръв била, ама то без нея демокрацията вкус няма! Та огледа го Пешо това творение на мечтата! помириса го! Опита го на вкус, па го пъхна дълбоко в джоба! За друг път! Ако плесента не го изяде, все в работа ще влезе! Я фигура да изпъчи! Я принос да покаже! Абе, демокрацията е полезна вещ, все има де да я туриш,
демокрацията, тази полезна вещ!
Максим Велков