Държавата у нас, по някакви изглежда исторически причини, се възприема, като маса някаква! Бизнес с бъдеще, с перспектива! Дето уморен вода не пиеш! Дето всички ще работят, само в угода твоя! Държавата таз на политици маса! Там където се сервират, безкрайните блага, на тази същата държава, произведени и сътворени от нейния народ, и сервирани пред тях от него,за тях владетелите на властта!
Масата е ограничена, местата са си краен брой!
Който седнал, седнал, и започва храненето без отбой.
Туй което се сервира, то от долу, от тез под масата, извира!Като гейзер! Тъпчеш, хруска и на масата се плиска!
Производствен тук процес му викат! Оня с ножа разпределя! И се тъпчат! Без да спират! Знаят, днес са тук, а утре са храната!
От благата изцедени, от делата на онези, дето са в краката!
А пък масата сервират, пак онези там отдолу дето по краката се провират! Дето чудят се как да оцелеят! Как да се разминат с таз мелачка, наричана държава! Битката за мястото на масата, туй у нас е смисъл, цел и бъдещето лично, в живота! Тук се вижда смисъл да се сътвориш!
Творчество, да мислиш, с ръцете нещо да изграждаш, без да има цел властта, няма смисъл тук по тез места! Туй, което ти си сътворил, тези там до масата го виждат и разбират, като техен личен принос,като тяхна собственост, като благоволение, че са разрешили, че са благоволили, че са дали одобрение ти дишаш, ти да мислиш, ти да се потиш, ти да влачиш, туй те разрешават туй те право дават! И продукта сътворен от теб, собственост е тяхна! Туй те, тез до масата, тъй трудно седнали, те го чувстват, че е тяхна лично тази благина, и за теб от нея те отделят, колкото им кефа, иска! Тез неща, на масата сервирани, те са там, защото те са разрешили! Значи там душите плеснати за консумация, тяхна собственост са, в техните ръце е бъдещето, на тази нация, дето ги е на столове наредила, около софрата, уж родината, дето им е! Квото там на масата се вижда, те го виждат, като от тях сътворено, собственост е лична, неотменна! То за тях е отредено и за туй си мислят, таз Родина, масата е наша! Ние режем, ние порции правим, ние порциите раздаваме, и ако не слушате, просто ще ви забравим!
И се тъпчат! И се хранят там до втръсване! Днес са тук, а утре са храната!
Та като застанат зад храната, която са успели по един или обичайно, не много правилен път да си осигурят, те ядат до пръсване!
До унищожение на всичко що се им сервирали на масата!
Никому да не остане!
Да се знае порциите останали, кому дължат се!От кого и на кого са те раздадени!
Психика от лакомия и на бързо изградена!
А нещата са различни!
Масата реди се! Сядайки на маса да се храниш, от храната, която сам си сътворил, по различни начини и пътища разбира се, храниш организма колкото го иска. Колкото го иска организма! Това е и проблема, на нещото у нас наричано, перверзно според мен, буржоазия! Буржоазия аз мисля, че е друго! Туй е психо-картината на нашия, току що роден от никъде свят, на забогатяване, на обедняване, и забогатяване отново, дълбоко под вълните на живота!
Там, дето не се вижда, не работи закона!
Та това е и разликата, между нашия и оня сват!
Иначе принципно всички се храним!
Някой до смърт!
:)
