ОТ СВЕЩ ПУКОТ

ОТ СВЕЩ ПУКОТ

(задушница)

На този ден тишината

сърцата де бумтят,

на този ден тъгата,

де песни в нея

души редят.

На този ден самотата,

изпълнена

с образи - тълпа,

със спомен от сърца,

с ветрове на съдба,

де бръчки по лица редят.

На този ден душата,

де събира

спомен от мечти

и ветрове за отплата

съдба де реди!

На този ден тъгата,

де химни звучат,

де с дитиримби

спомен озвучават,

а образи не спят,

с нас вървят

дни на съдба

обитават

сърца дорде туптят!

На този ден

в тишината

на пукот от свещта!

Максим Велков

НАМЕТАЛО

НАМЕТАЛО

Страх свалих,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

към свят пременен,

се втурнах,

вихър на живот,

в студ ме срещна,

мечти

попречиха от облаци,

тез бури

на земя

да ме свалят.

Завързах

душа на възел

да изцеди капката,

останала от смелостта

нагоре към мечта,

поех да скитам,

душа натъпкал цяла,

с остатък тоз

на смелостта.

Прескачам камъни,

неразбити.

Помитам прах,

от спихнали души,

съдба ми веч,

не чака,

не пита,

наметната ме носи,

към мечтани небеса.

Свалих страха,

мечти наметнах,

изстъргах стара суета,

пременен

към свят се втурнах

да срещна

бягаща мечта!

Максим Велков

ТИХО СЕ СИПЕ

ТИХО СЕ СИПЕ

Тихо се сипе

ланшния сняг,

преглъща сълзите

Борисов от яд

някой открадна

торбата с пари

кой ли успя,

кой ли

мечта му прибра

Тихо повийва

Борисов от яд,

скърцат зъбите,

светът не е драг,

той ще си вземе

парите де скри

той ще поеме

към мечти

с нови торби

Тихо повийва

Борисов от яд

Гръмко проклина

неблагодарни от екран,

де ги нагуши

тез гъски с пари

кой ли днес мрачно

пътя му скри!

Максим Велков

НИЙ,ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

НИЙ, ПТЕРОДАКТИЛИТЕ

И птеродактилите

сме се раждали

и даже,

пребивавали сме в яйце,

и с крила

из въздух на мечти

сме се забавлявали,

дорде

света е продължавал,

пътеки по земя да стеле.

И птеродактилите

мечти сме имали,

и в тях

сме увивали сърца,

и после

души усукани

опитвали са

на мечта дантела

да плетат.

И птеродактилите

сме рили из земята

Да търсим там

загубените семена

На онзи дух населил

с нас земята

и въздух

да има де

мечтите да летят.

И птеродактилите

в сърца мечти сме слагали

в души сме търсили,

онази синева,

де слънце мечти огрява,

а сърца

в ритъм радостен туптят!

И птеродактилите

сме се раждали!

Максим Велков

Рисунка

Калина Ненова 6г.

ГРААЛ ЗА УПОТРЕБА

ГРААЛ ЗА УПОТРЕБА

По билбордовете,
ще ги познаете!
Дали отсъстват,
или в управа са били
и как там
ликовете им стоят,
щом битка водили са
против корупция
и с власт плячка не делят.
По билбордове ликът,
ще разпознаете,
на управлявалите до сега
все те,
уста отново зинали,
да поглътнат,
омаломощена страна,
дорде джобове тъпчат,
на народ смучейки кръвта!
По билбордове лица стоят,
все тези същите,
за власт зинали сега
лиги отново точат!
Отново там,
по билбордове клечат!
Чакат,
на държава останки
в уста тяхна, да паднат
и пак камшик
да им е в ръка
корупция да пазят!
По билбордове
из държава
на лакомници ликове висят,
мечти на купчинки стрили,
в храна превърнали съдби,
пред очи ни купичка,
отново стиснали,
протягат лакомо,
на народ,
на държава,
чакат, искат още
от кръвта!

Максим Велков

СЪНИЩА

Мисли разни :: СЪНИЩА

СЪНИЩА

Да се завърнеш
може би ще искаш.
Да ме прегърнеш,
в душа тръпка,
може би стискаш.
Да разстелеш,
грейнала в луна коса,
мечти аз там да събера
мечти аз там да подредя.
Да се завърнеш тихо
из душа ми
сърце ми да покриеш
с наслади
да прегърнеш в душа
мечти ми
това все ти си,
това все ти си!
Да се гмурнеш в мен,
без да търсиш разрешение!
Да се понесеш из мен,
без свян и позволение!
Да усучеш с мен
мечти в душа
утро там за нас да търсиш,
утро там за нас да пазиш,
сърце из облаци държа
аз чакам,
да ме похити мечта!

Максим Велков

НАХАЛНО

НАХАЛНО
Нахално е нали,
да ти звъня?
За мен си
величина безкрайна,
за мен си връх,
недостигната мечта,
а в очите твой следя,
точка съм далечна,
петно в безкрая!
Нахално е нали,
с тоз сън да спя,
че заедно вървим
и свят общ обичаме,
че сърца заедно
туптят в деня,
дорде ти с празен поглед,
до мен въздишаш.
Нахално е нали,
да искам любовта,
да грабне в шепи
сърца на двама ни,
и таз безсъница в нощта,
любов до мен,
да довежда!
Нахално е нали?

Максим Велковk

ПРАЗНО МЯСТО

ПРАЗНО МЯСТО

Държавата на нейде отлетя,

полиция си взе

от мисли непокорни да я пази

корупция покри

на държава същността,

пари от кражба,

кръв държавна стана.

Държава на нейде отпълзя,

като охлюв гол се измъкна,

народ съблякла

смазала му бъднина,

скри се нейде,

добито да предъвква.

Държавата започна някаква игра,

народ на топка стана,

шутове отнася от властта,

за демокрация,

ритник представя.

Държавата на нейде отлетя,

на хората живот взе,

за завивка,

с мечтите му, пътека си застла

обувки кални, да стъпват меко.

Държавата на нейде отлетя,

души отнесе безвъзвратно

и стана лесно

да се мачка нечия съдба

живот да се прекършва,

за забава.

Държавата на нейде отлетя,

гавази си нае

от хора да я пазят,

над територия размаха

мъртви крила

на деца съдба издухва,

не остави за надежда място.

Държавата на нейде отлетя!

Максим Велков

БУДНИ СЪНИЩА

БУДНИ СЪНИЩА

На нощ, ръка граблива,

с нокти криви,

чегърта мечти,

в тъмнината ред подрежда,

да чакат утро из сърце.

Изстисква спомен,

буден те държи,

букет надежди сбира,

изписва там,

несбъднати мечти

душа на възли връзва.

Из тъмнината,

като прилеп

душа лети,

мечта оназ,

обикаля,

търси,

не намира,

и буден те държи

време от душа

спомен изстисква

мечти реди.

На нощ

граблива птица,

в душа сърца реди!

Максим Велков

В ЛЯВО, ВСЕ КОПАЕ

В ЛЯВО, ВСЕ КОПАЕ

Вляво, нещо
все копае
все тръни някакви сади,
венци по чело вие
дорде душа
в любов кърви.

Вляво нещо
все мечтае,
все за бъдеще скърби,
по минало реди сълзи,
с онзи ритъм там
отляво.

Вляво, нещо все лети,
все из облаци мечти
витае
пърха с крила на души
и за утро все копнее!

Вляво нещо все боли,
все преглъща сухо,
този ритъм,
де по време минало
скърби,
там от ляво
все копае!

Максим Велков

АКВАРЕЛ СЪЛЗИ

АКВАРЕЛ СЪЛЗИ

В сърце, сънища седят,
картина от мечти изписват,
образ със сълзи творят,
спомен по любов рисуват.
В душа, дишат ветрове,
дни от сълзи разпръскват,
като по лист,
акварел творят,
как спомен и мечти
с любов се сливат,
за утро, как въздишат.
Сърце, любов бленува,
твори картина от мечти
там моята душа
с мечта по теб лети,
палитра на душа,
бои в сълзи разбърква
акварел любов твори.
Сънувам пак аз таз мечта,
картина,
със сълзи изписана,
и този акварел на душа ,
все в таз рамка сърце,
мечта с душа повивам.

Максим Велков