26 декември 2023 г.

КЛАДЕНЕЦ

(1) Facebook

В ОБЛАЦИ ВИТАЕМ
Колко дълго ще мечтаем
за онази синева
де душа облита с мечти ни
и облива със заря сърца.
колко тръпка,
вятър ще разлиства
из сърца мечти
и през облак
яхнал ни от нейде
ще ни убеждава
живи, живи сте нали,
радост е, че е за кратко.
Колко малко тръпка трябва,
в туй море от суета,
да излъскаш спихнала представа,
че светът е твоя творба
а сърце е вечен двигател
Колко дълго ще играем,
на раздаващи сърца,
и с мечти играем,
живот,
таз подарена ни игра,
а все се правим на създател
Колко дълго ще мечтаем
за онази синева
де душа с мечти облита
дорде жонглирайки
в душа сърца
залезът пропускаме,
че е пристигнал!

Максим Велков

ОТВЪТРЕ

 

Виждаш планина,

да я изкачиш живееш.

Виждаш долина

да я прескочи копнееш.

Виждаш облаци из небеса

да летиш опитваш.

После чакаш дъжд

крила да почиства.

Бури търсиш да летиш,

лесно те издигат,

бури в мечти държиш

живот бързо преобръщат,

живот опитват да сбъдват.

Виждаш на утра синева,

с огнено слънце гръмнало.

Таз пътека на съдба

де мечта за живот

в път е превърнала.

Над планини и долини

летиш

не можеш друго

да помислиш.

В облаци мечти държиш

Там сърце

пулсира кърваво!

Максим Велков

ТАПЕТИ

Облепена с разписки стена,

глави под нея вятър срещат,

покрита с черна кръв мечта,

утра опитва,

държава да посреща!

Потънала в кръв ръка

за справедливост днес се сеща,

разбутва телата на деца,

за себе си букет подрежда.

Размахали изсъхнали сърца,

души увили

в разписките кървави

за тях глави отрязани

не са беда,

а тези дето за това

в пръста са слезнали.

Денят е тъжен днес

кости на деди подритваме,

България на тези кости се гради,

тапетите от разписките за глави,

за паметник не питат!

Крещят в студена пустота,

и чакат своя дата,

държава те успяха да спасят

от оназ кафявата клоака

Глави разписки по сърца лепят,

от ножове кръв изтриват,

букети

тез кървави ръце държат,

глави отрязани не пречат.

Максим Велков

ДВЕ ЧАШИ

Две чаши вино пийнах

да разгоня самота,

Две чаши вино пийнах

да разгона тъга

Две чаши вино пийнах

да сбера в сърце мечти

и самотата тази

някък

във вино да потопя.

Две чаши вино

разбутват тъмнина в душа,

Две чаши вино

тези сипани в една мечта,

тез чаши вдигнати

полели тупкащи сърца

и мечтата тъй далечна

в две чаши вино

наляна, самота.

Две чаши кръв

на някаква мечта,

Две чаши пулс

на биещи сърца

Две чаши тръпка

впита в душа.

Тез чаши самота

за наздравица вдигам

и опитвам

самота да преглътна

без теб сега!

Две чаши вино,

мечта сега.

Две чаши вино

искряща самота.

Две чаши вино

стаена мечта.

Две чаши мечта,

оназ любов,

охладена самота!

Максим Велков

ЕДНО ДЕТЕ

Закуска топла,

граждани студени,

до кабел

сърца лежат,

морал заврели

в пустота душевна,

чертаят път на съдба,

бъднина,

постилат с нищета.

Безумци сбират трупове,

на нашите деца,

в алчност и корупция

души празнуват доходи,

щастие намират,

съдба чужда,

в доход,

да претворят.

Павилион,

закуски топли,

като чиновнически

оня стол,

събира болка наказателна,

създаден,

узаконен той,

в корупция

живот продала!

Закуска топла,

граждани в снега,

алчност живот изяждаща,

усукала и вързала съдба

съдба на деца

за безвремие разплата.

Павилион,

закуска топла,

до изстинала съдба,

и думи ужасени

из уста бягащи,

как звук успял е

да създаде

таз душевна нищета!

Максим Велков

СЛЕД НАС

 

След нас утъпкана пътека

няма да остане

прах ще покрие следи,

прах от разпаднали души,

вятър някакъв с него,

ще опита да се заиграе,

следа плаха да покрие

следа от несбъднати мечти.

След нас

не ще е вечно слънце,

след нас

ще е празна пустота

държава

де родители оставиха

разпарчетосана изриваме

в празник тъжен на душа.

След нас ще има празник,

че ни няма,

а живот продължава.

Тъга не ще покрие

тази наша пустота,

мечтите,

да летим,

в джобове останаха,

сърца увихме с блян,

души на прах събрахме

остана само

този прах

от оня блян.

Следата ще е няма,

ще е покрита самота,

Там стъпки не остават

Там няма кървава следа.

Там блян за държава няма

сергия дрънка сал

из пустота

тичаща в нас.

Максим Велков

ФИДАНКИ

Какви фиданки бяхме,

какви разпукващи цветя,

каква вършина сега сме

раздираща с бодли,

тишина на душа

По облаци,

какви мечти редяхме

и дъжд сълзи

как правеха реки

Сърца, из небеса как биеха.

и ветрове,

какви разгаряха,

тез бури на съдби.

Фиданки бяхме

на гора мечти,

и облаци бяхме,

де сърца - птици

хвърляха искри

и тишина на раздирана

с мечти душа

посяваше там

семена в сълзи,

семената на съдби

Какви фиданки бяхме,

как раснаха цветя с мечти,

души как в облаци летяха

сълза в мечти,

как дъжд твори.

Максим Велков

ОМАЯ

На утрините тръпката

тъй чакана,

на утрините меката нега

ръката с топлина оная

и топлата усмивка

прогонила нощта!

На утро кафената омая,

ритъм на сърце в любов

и топлина

топлина меката оная,

от поглед

премрежен в любов!

С кафе днес седнал мечтая,

за утрини

с твоя поглед пръв

на утро в негата от омая

очите ти де утринно искрят.

Максим ВелковОМАЯ

ЗВЪН

 Реших, че трябва да те чуя!
Реших, че трябва да те видя,
мечта с усмивката ти да увия
с твойта топлина,
сърце да покрия.
Реших мечта, да търся
онази, де е с двама нас,
и утрото тогаз,
в сърце де крия,
утрото с нега увито
де буди празник в душа, .
Реших да гоня самота,
реших из облаци мечти
да полетя
с крила мечти,
небеса да покоря
с любов сърце да облетя .
Реших душа да преродя
сърце в ръце ти,
да положа!
Реших буден да стоя!
Реших любов да будя!

Максим Велков